Младежки Хълм – преди и сега – или какво успяхме да направим дотук

октомври 01, 2023

Годината е 1982-ра година. Насред приветливите обширни зелени площи на Джендем Тепе в Пловдив е построена малка бяла постройка, за да обслужва местния Пионерски дом към Общинския детски комплекс. Пред входа му се организират спортни и културни мероприятия, а вътре се помества градската школа по математика. Тук репетира и местния детски духов оркестър После идва демокрацията и незнайно защо всичко в района се разпада и започва да тъне в носталгично забвение. По необясними причини вместо да започне градежът на новото време,  станахме свидетели на безкрайно опустошение. 

Пловдив продължаваше да е втори по големина град в България, на няколко пъти печелеше битката за най-доброто място за живеене и като цяло – наизуст или на стари ларви – се кичеше с титлата „социално-културното средище“ в страната. Да обаче пари за култура тук все нямаше. Инициативи за облагородяване на паркове и открити пространства за спорт, концерти и за децата, които вече активно започваха да посягат към екраните у дома, все не стигаха. Но едно нещо беше оцеляло – свободният дух на пловдивчанина, който може еднакво добре да бичи айляк и да се посвети безусловно на съзидателна кауза. Стига да му е на сърце. 

А на нас, хората от Приключенски център, Младежкият винаги ни е бил на сърце. В тази обрасла с бурени и окупирана тогава от влечуги поляна виждахме невероятен потенциал. Наречете ни мечтатели, леко смахнати, но тогава в далечната 2013-та година наистина имахме брутални романтични планове за това местенце. 

Разрухата не подмина и малката бяла постройка на Хълма. След като сградата минава под шапката на Общината започва бързото и безславно заличаване на първоначалния й замисъл. Духова музика тук вече не се чува. Задачи не се решават. А и кой ще си пусне детето в това обрасло от немарливост и безразличие буренясало място? Бялата къщичка за нас се превърна в центъра на инициативите, които подготвяхме за Младежкия. Постоянно се събирахме пред нея – я за да изчистим, я за да обсъдим поредния план, я за да се запознаем с новите си съмишленици, които се присъединяваха към нас. 

Днес, през 2023-та същата онази малка бяла спретната постройка вече е нашето местенце. Сборният пункт на Приключенски център „Младежки хълм“. Извоювахме си го след много перипетии, с много работа. Извоювахме си го не за нас самите, а за бъдещето. А бъдещето, приятели, са децата. Бъдещето са плановете, които имаме за тях. Нашият план е да поддържаме този малък град в града и да утвърдим позицията му на младежкия пункт в Пловдив. И вярваме, че онези, на които сме се посветили, ще предадат нататък. 

Ето как стигнахме до тук и какво направихме до момента…

Преди „Великото“ Облагородяване на Младежкия 

Като казваме „велико“ нито се изхвърляме, нито твърдим, че сме изградили чисто нова градска инфраструктура. Тези неща не са влизали в плановете ни. Никога не сме си поставяли за цел гигантски строителни инициативи. В Пловдив те отдавна започнаха да ни задушават. 

Точното обратното – искахме да възродим атмосферата на безвремие, да възобновим дивата обстановка в самия център на урбанизирания ни град, да накараме младите да се върнат отново тук. Задачата не беше лесна. И причините са две. 

Първо, нямахме никаква институционална подкрепа, но пък само ако знаете колко нови имена на фондации, благотворителни организации и младежки доброволчески отряди научихме по пътя си тук. Второ, Младежкият беше в покъртително състояние. Той се беше превърнал буквално в едно бунище. Бялата сграда беше порутена, лишена от електричество и вода, издраскана с грозни вандалски и неприлични надписи, не ставаше за нищо. Бездомните също по някое време дори се бяха отказали да нощуват в нея. В такова състояние беше и всичко наоколо – не поляна, а развъдник на кърлежи и бурени. Не пътеки за разходка, каране на колело или следобедно тичане, а отпадъци и прах, който при един дъжд създаваше идеални условия за кални бани. 

Елементарни неща като настилки, места за сядане, кошчета за боклук, санитарни възли и цветни лехи не просто липсваха, ами нямаше и къде да се изградят. Бурените и плевелите буквално бяха превзели местността, превръщайки я в…Ние си я наричахме „джунгла“. В най-лошия смисъл на думата. Но пък имахме най-добри намерения да очовечим това място, без да отнемаме и капчица дивата му харизма. 

2018-та – вземаме нещата в свои ръце

И къщичката, разбира се! След като преминава в наше владение, започваме ремонт – вътре, отвън, покрива, всичко. Днес, за щастие, като я погледне някой, не си спомня в колко ужасно състояние беше. Ние си спомняме. Помним как поставихме нова ВиК инсталация. Как сменихме дограмата и монтирахме отоплителни уреди за предстоящите студени дни. Как възобновихме електрическото снабдяване. Как боядисахме стените на къщичката, а после как в дворчето й засадихме здравец, сглобихме кътчета за отмора от подръчни, но задължително естествени материали, как монтирахме уреди за фитнес на открито. (с подкрепата на БГ Бъди активен)

Бялата къщичка се превърна не само в нещо като официален еко зелен офис на нашето все още импровизирано формирование от доброволци, ентусиасти и мечтатели, но и в умален макет на всичко онова, което си представихме, че ще направим за Младежкия. Тази довчера неугледна постройка, споменът за нея и смелите ни планове в крайна сметка ни помогнаха да се изясним сами пред себе си какво ще правим. И роди се голямата идея – да изградим Приключенски център „Младежки хълм“ и да го превърнем в новия пункт за спорт чрез иновативни съоръжения, дейности на открито, културни мероприятия, учебни лекции, инициативи за поддържането на зелените площи и на терен, и по принцип в града и страната ни. 

Подкрепата, която няма да забравим 

В рамките на периода 2018-2020-та година към нас се присъединяваха постоянно нови хора и организации. И не само идейно, но и практически. С всяка следваща инициатива големият ни план за Младежкия ставаше по-реалистичен и възможен. Идваха буквално будни семейства с децата си и помагаха да премахнем боклуците и плевелите от района. За нас чуваха организации и фондации и с огромно удоволствие се присъединяваха към по-мащабните ни акции за облагородяване. 

Не бихме се справили с озеленяването, засаждането на растения, сглобяването на пейките, монтирането на съоръжения…без помощта (и финансова) на Сдружение БГ Бъди Активен, организаторите на Move week, които включително поставиха първата сцена за деца на Младежкия, платформата за чиста градска среда „АЗ, ТИ, ПЛОВДИВ!“, допринесла за популяризирането на нашата кауза, хората от Изграждаме заедно / Building Together и тяхната супер мотивация за младежите и мъниците да оставят по нещичко от себе си (дървените кошчета са тяхно дело)…

Всичко вървеше чудесно и по план, вдъхновяващо и обнадеждаващо, но…Изведнъж всичко спря. Целият свят спря. И работата по Приключенски център „Младежки хълм“ спря. Пандемията ни заключи по домовете. А на нас лично ни заключи и цялата инициатива. Финансовите ни средства се стопиха, а всичко, което правихме до момента беше с наши лични средства или безвъзмездна помощ от организациите, застанали до нас. Пандемията заключи проекта ни чак до 2022-ра. Но не си мислете, че през тези две години спахме…Сънувахме. Сънувахме деня, в който ще излезем отново навън и ще продължим „делото си“. 

Приключенски център „Младежки хълм“ – поредното ново начало 

Когато Ковид ситуацията се поуталожи, зажаднели за природа, пространство по-голямо от четирите стени на апартамента и движение, се завърнахме на Хълма. Дали заради заседяването по къщите, или заради решимостта пред пречките и обстоятелствата (вече ни беше омръзнало все нещо да ни спъва), започнахме шеметно довършването на нашия център.

Буквално за отрицателно време монтирахме първия си въжен тролей. Създадохме и пилотния си маршрут с предизвикателства. След това и тролеят, и маршрутът получиха по още една версия. Освен първите ни приключенски съоръжения, на дневен ред продължаваше да стои и облагородяването на Младежкия. В двора на вече обновената Бяла къщичка инсталирахме компостер. Нашите малки посетители се запознаха отблисо с пермакултурата. Станаха част от нея, като нерядко се включваха по собствено желание да ни помагат. 

През цялото време обикаляхме местността и се прекъсвахме един друг с поредната идея. Тук защо да не сложим еди-какво си, а там – защо не монтираме еди-що си? Ентусиазмът ни естествено продължи да бъде заразителен, защото голяма част от помощниците ни от преди пандемията се завърнаха на терен с нова готовност за съдействие. Ден след ден Приключенски център „Младежки хълм“ придобиваше все по-близък вид до този, който си представяхме през далечната 2013-та година. 

И не, днес няма да си кажем колко сме щастливи, че се справихме и че успяхме. Та ние не сме приключили! Най-хубавото на Младежкия тепърва предстои. И ще бъде отново под шапката на Приключенския център! 

А ти какво още искаш да видиш при нас? Ела и ни го сподели, а може и да те вземем в екипа като доброволец!